Трябва да разберем, че зависимостта е болест. Не е прищявка, не е приумица на някого, не е слабохарактерност или липса на воля. Това каза в интервю популярният журналист и телевизионен водещ Мира Добрева за новия си роман „Светулки зад решетките“, който засяга темата за алкохолната зависимост.

За някои книгата е шокираща, защото историята не е „захаросана“ - не съм се опитвала да я направя приемлива за читателя, каза Добрева. 

По думите и мисията на журналиста е да казва истината. „Дори тя да е донякъде субективно усещане, все пак това е моята истина и аз нямам право да я променям и да я правя по-удобна за читателите. Знам, че тази книга ще намери хората, които искат да я прочетат и това не са непременно зависими, напротив, те няма да я приемат. Но може би ще дойде като утеха за всички близки на зависими и се надявам да е едно разтърсващо четиво за всички, които обичат такава литература“, коментира Мира Добрева. Тя подчерта, че това е художествена литература и целта и не е да поучава. В романа се опитах да разкажа така истинно за страданието на един зависим, обясни тя и посочи, че е правила много проучвания по темата, но в книгата те са поднесени под формата на разказ, а не като научна литература и като напътствия. „Това е роман със своята хипербола, има измислица, но голяма доза е сто процента истина“, каза авторката.

Мира Добрева каза още, че не е очаквала да напише роман. „Вярвам, че всяка книга намира читателя си, също така вярвам, че всяка книга намира автора си, така мога да определя случването на тази книга. Дълго време се опитвах да я избутам от съзнанието си и да не и давам да покълне, макар че семенцето е било посято много отдавна - още когато осъзнах, че в семейството си имам зависими хора и че зависимостта е болест, която трябва да бъде разбрана и оттам - оправдана“. Тя изрази мнение, че често сме склонни да осъждаме и да казваме, че тези хора са безволеви, без да знаем, че алкохолът има способността да изяжда волята на човека. Мира Добрева допълни, че е прочела много литература за зависимостта от алкохола, но не е открила такава за душата на алкохолика. „Опитах се да вляза в тези души, потънах в историите на моите четирима информатори и, ако съм успяла да си свърша работата добре, значи ще трогна с разказа си така, както техните разкази докоснаха мен“, каза тя. 

Според нея в романа образите са изградени и уплътнени малко повече, отколкото е очаквала и това се дължи именно на истинността. „Мисля, че всички са шокирани, романът ги зашлевява по някакъв начин, без да съм искала това да стане“, каза тя. По думите и книгата вече пета седмица е номер едно по продажби в класацията на „Хеликон“. Това ми дава основание да твърдя, че отвъд моята популярност, която обясняваше интереса към нея в началото, сега книгата започва да докосва своите читатели, тя заживя своя живот отвъд мен и това е най-голямата ми радост, каза Мира Добрева. Тя отбеляза още, че до последно е мислела, че няма да издаде романа, защото той е прекалено „брутален“.  

Любимата ми част от историята е името на романа, разказа тя и обясни, че по време на проучването си е прекарала известно време в психиатрията, за да види отблизо какво се случва там. „Една нощ видях светулки и не можех да повярвам, мислех, че мозъкът ми си позволява халюцинации, че допускам фикция, която не е възможна. Попитах и другите и, разбира се, всички ги виждахме. Тогава разбрах, че те греят еднакво и за лудите и за уж нормалните, за болните и за здравите, защото светулките са надеждата и тя е една за всички нас. Дали тяхната прокапваща светлинка ще бъде достатъчна, за да послужи да се излекуват героините, всеки ще види, но за мен те са символ на надеждата в тази книга“, коментира Мира Добрева. Нарекла е романа с работно заглавие „Светулките“, а впоследствие след разговори с редактора Владимир Зарев, чието предложение е било книгата да се казва „Предупреждението“, са стигнали до решението името да бъде „Светулки зад решетките“. Когато го чух за пръв път потръпнах и си казах, че е точно това, посочи тя. И допълни, че след като е прочел ръкописа, редакторът веднага се е съгласил да работи с нея и е задал два въпроса – „Алкохоличка ли сте?“ и „Била ли сте в психиатрия?“. Мира Добрева коментира и имената на главните героини, за които също е имала спорове. „Държах на имената. Името Валма измислих, защото не означава нищо, а за мен беше много важно да не означава нищо и в книгата е описано защо“, посочи тя. 

Според Мира Добрева зависимите изначално страдат от огромна липса на любов, от раждането си усещат една празнина, която се опитват да запълнят със своя Бог – алкохола. Онова, от което имат нужда, е някой да им даде представата за истинския Бог, независимо дали това е Буда, Аллах, Вселената, някаква енергия. „Те имат нужда да повярват, че това тяхно заблуждение може да бъде спряно, че имат избор дали да вземат от благодатта или от нищетата. Тази битка между Бог и Дявола, между доброто и злото, е постоянно вътре в тях и те имат нужда да разберат, че са обладани и че могат да бъдат разбрани и измъкнати“, коментира тя.